Цинична съм...
Годините го носят.
Парфюм с нагарчащ
и пикантен вкус.
Студът парлив
на есените боси
облича ме - коприва...
Дрезгав блус
примамва сетивата
да простенат
и дълго в транс
да се въртят с нощта,
докато бавно
се втвърдява
вътре в мене
навярно пукната
по тъмното душа.
**********************
Едно, две, три ... листопад /аммиии - есен е/
1.
Нощ - невернице,
нощ - маково семе,
горчиш ми в очите,
светлината им вземаш.
Болеят дните ми
и късеят. Студено.
Мъгливо - есенно,
метиляво време.
2.
По листи обречени
пишеш тайни куплети.
Вятър северен
ми ги рони в косите.
Като дъжд неизплакан
тръсва букви зелени
в яката ми тънка -
мокри. Само за мене.
3.
А луната е кръгла,
като съща погача.
Пробиваш и дупка-
става пръстен годежен.
Знам, че ме лъжеш.
Но какво пък - не плача.
Курабийка със мак
отхапвам небрежно.
************************
Така каза последното листенце на маргарита
Продава се Раят
и дяволи в дълги редици
наредени са,
маскирани като
архангели на Скръбта.
Плачат Марии,
божествени вдовици.
Между мен и теб тече
бистра, чиста вода.
Късам листенцата
на жадна за роса
маргарита,
не за обич я питах,
но тя си знае едно -
обича те,
не обича...
В чашата ми недопита
листче по листче
плуват...
Дъх на прясно сено
мами телата да
отпуснат умора
и да гледаме двама
как дяволи парче по парче
разпределят рая.
Мъничка небесна драма.
А на мен ми стига
и само твоето сърце.
Продава се Раят
и дяволи в дълги редици
наредени са,
маскирани като
архангели на Скръбта.
Плачат Марии,
божествени вдовици.
Между мен и теб тече
бистра, чиста вода.
Късам листенцата
на жадна за роса
маргарита,
не за обич я питах,
но тя си знае едно -
обича те,
не обича...
В чашата ми недопита
листче по листче
плуват...
Дъх на прясно сено
мами телата да
отпуснат умора
и да гледаме двама
как дяволи парче по парче
разпределят рая.
Мъничка небесна драма.
А на мен ми стига
и само твоето сърце.
***************************
Ако зад вратата си Ти...
Луната днес има
лице на стара жена.
Напукани са страните и
от пропълзялото време.
Сълзи кристални...
Те режат и в рани кървят,
а после остават бразди
свежестта да вземат.
Но нехае Луната...
Тя е просто Луна
и с изящност небрежна
разтваря ветрило
от розово сияние,
от синя тишина.
Лилаво съвършенство
дъха на мига изпило.
И гордо чело
замък в кристал виши.
Дали от сълзите е
така раняващо крехък.
Там всяка стъпка
като камбанка звънти
и лунна пътека носи
на странниците утеха.
Отвори ми вратата,
Принце на приливните вълни.
В тази нощ ще бъда
твоята Принцеса
върху грахово зърно.
Но не грахови зърна,
дори не и сълзи...
Нека се търкалят мигове,
с любов и нежност пълни.
