събота, 20 октомври 2012 г.

Mетличини и вино

 
диптих

1.
Часовникът -
безмилостен палач
завързал е ръцете
на копнежа
протегнати греховно
към небе
и готви се
без жал да ги отреже
Ще го спаси ли
плахото дете
което в нас живее
и се скита
То сините метличини
бере на
нежността ни уморена
и разпитва

Детето в нас -
изгубено дете

2.
Умората е
фина виолина
Настройваш струните и
привечер по здрач
с приятели
на чаша тъмно вино
Съдбата пък е опитен играч
Подхвърля зар -
шестица или двойка
Дали печелим
или губим -
все едно
Животът ни е
шит по нейна кройка
и няма отговор
на вечното - Защо

Метличини и вино -
нямо кино
****************

Капучино с мед
по здрач


Налей го горещо -
нека се извие дъхът
на мед и канела.
Сладко-стипчиво.
Към късните облаци
да си проправи път,
по който следобедът
уморен си отива.
Паралелни улици -
траверси на
скучаещ свят.
Глухарчета бледи
разменят си шапките
и летят пухчета
към небето
на моя град.
Наднича троскот
на паважа през дупките.
Аз съм черна далия
върху ревера на вечерта.
Коси на Горгони
люлеят ветровете.
Има в часовете
някаква гнила тъга
и чезне аромат
на умиращо цвете.
***********************
Два милиграма отрова

А змиите хапят,
когато се извие мистрал
и събере вълните,
състезаващи се в морето.
Приижда тиха,
привечерна жал.
Като нежен воал
ще погали небето
и в търкулнати кестени
лятото лик ще вгради -
бледи гравюри
за залезите далечни,
когато във джоба си
ще ги носят мъгли,
ще ги губят и плачат
и в сълзите им млечни
с перлен блясък ще трепкат
уморени тъги...
А змиите хапят, когато са слаби.
Нещо в кръвта ми
като камък тежи.
В блатата се давят
принцовете – жаби.


вторник, 2 октомври 2012 г.

Трънче в петата


Трънче в петата

Аз съм счупена кукла
с уморена душа
и не съм Буратино,
нито даже Малвина.
Босонога се вмъквам
късно нощем в съня
на онез, за които
животът е кино
и по бузите пръсват
едри капки роса
от жълтите макове,
които им нося,
разтварят се устните,
лекичко - ей така,
но остават безмълвни,
не задават въпроси.
Само сутрин по изгрев
стъпкан мак ще дъхти
на далечна поляна,
окъпана в слънце.
В кафето и в чая
усмивка трепти,
разтворена бавно -
зрънце по зрънце
*****************
Мимикрия

Всеки знае по нещо
за другия
Играем мръсните
си игри
И се смеем
зад маските
Че боли някак си
да не личи
******************
Тясна змийска кожа

Събличаш ли си
кожата сега,
когато тясна ти е
и във транс се вие
една измислена,
неонова луна
над мислите ти змийски
и се крие
сред сенките
на счупени души?
Прорастват в тях канабис
и коприва.
През счупено
небето не блести,
в земя пустинна
радостта едва е жива
и ако я ухапеш,
ще кърви,
безсилна ще се влачи
и умира
Дали човешкото
дълбоко в теб
те спира?!
******************
Леко крива луна

Нещо крива си, скъпа,
тази сутрин
/като мен/
Казват - синя била си
този месец...
Нов, дълъг ден -
моят първи работен
/свърши отпускът, да,
чак не ми е
до вярване,
но така е - съдба/
А пък ти ми бледнееш.
Що така, бре душа?!
Недоспала си май че.
Ех, горката луна...
Цяла нощ си се скитала
по туй тъмно небе,
флирт с звездите и совите,
късно, нощно кафе
и над хората скитници-
блед неонов фенер
шансонно си трепкала
с дълги мигли, ма шер.
Пък сега се прозяваш май,
то и аз съм така,
късно снощи си легнах,
всъщност, беше към два,
а туй ранното ставане
си е същи кошмар,
като камък в обувката,
неочакван шамар.
Кафето изпи ли си?
Мойто аз съм почти
и е време за тръгване.
Ти недей се мръщи,
че след малко си лягаш.
Мен ме чака дъъъълъг ден.
Чао, шери. Да се стягаш.
Ииии... мисли си за мен.

вторник, 26 юни 2012 г.

Избягаха белите агънца на невинността ми


Цинична съм...
Годините го носят.
Парфюм с нагарчащ
и пикантен вкус.
Студът парлив
на есените боси
облича ме - коприва...
Дрезгав блус
примамва сетивата
да простенат
и дълго в транс
да се въртят с нощта,
докато бавно
се втвърдява
вътре в мене
навярно пукната
по тъмното душа.

**********************

Едно, две, три ... листопад /аммиии - есен е/

1.
Нощ - невернице,
нощ - маково семе,
горчиш ми в очите,
светлината им вземаш.
Болеят дните ми
и късеят. Студено.
Мъгливо - есенно,
метиляво време.

2.
По листи обречени
пишеш тайни куплети.
Вятър северен
ми ги рони в косите.
Като дъжд неизплакан
тръсва букви зелени
в яката ми тънка -
мокри. Само за мене.

3.
А луната е кръгла,
като съща погача.
Пробиваш и дупка-
става пръстен годежен.
Знам, че ме лъжеш.
Но какво пък - не плача.
Курабийка със мак
отхапвам небрежно.

************************

Така каза последното листенце на маргарита

Продава се Раят
и дяволи в дълги редици
наредени са,
маскирани като
архангели на Скръбта.
Плачат Марии,
божествени вдовици.
Между мен и теб тече
бистра, чиста вода.
Късам листенцата
на жадна за роса
маргарита,
не за обич я питах,
но тя си знае едно -
обича те,
не обича...
В чашата ми недопита
листче по листче
плуват...
Дъх на прясно сено
мами телата да
отпуснат умора
и да гледаме двама
как дяволи парче по парче
разпределят рая.
Мъничка небесна драма.
А на мен ми стига
и само твоето сърце.

***************************

Ако зад вратата си Ти...

Луната днес има
лице на стара жена.
Напукани са страните и
от пропълзялото време.
Сълзи кристални...
Те режат и в рани кървят,
а после остават бразди
свежестта да вземат.
Но нехае Луната...
Тя е просто Луна
и с изящност небрежна
разтваря ветрило
от розово сияние,
от синя тишина.
Лилаво съвършенство
дъха на мига изпило.
И гордо чело
замък в кристал виши.
Дали от сълзите е
така раняващо крехък.
Там всяка стъпка
като камбанка звънти
и лунна пътека носи
на странниците утеха.
Отвори ми вратата,
Принце на приливните вълни.
В тази нощ ще бъда
твоята Принцеса
върху грахово зърно.
Но не грахови зърна,
дори не и сълзи...
Нека се търкалят мигове,
с любов и нежност пълни.

четвъртък, 21 юни 2012 г.

А с болката какво да правим?

Та, казваш,
възпитателна е тя
и няма нужда
нещо да и правим?!
С накуцващи,
ударени сърца -
през сълзи и напред....
така ли става?

Една магнолия
в косите на нощта
рисуват сънищата ми,
а вън е снежнобяло.
Жестока,
заскрежена красота,
гаси свещичките
из крехкото ми тяло.

Пристъпва мракът-
гъст като мъгла
и толкова
като завивка нежен,
да приласкае,
че размазвайки грима
сълзи прокрадват се
по бузите.
Небрежно...

Така ли става?!
Падаме.
Грешим.
А после с пръсти нервни
търсим ласка.
От болката
дали да закрещим
или пък да я скрием
с черна маска?

И да се слеем в танц
с притворени очи,
дори и всяка стъпка
да ни реже,
като крачетата на
малката русалка...
Ехххх, мълчи!
Танцувай с мен
за малко
плах и нежен.
**************
Преди да се роди дъждът

Днес сигурно ще завали
и този вихър във косата,
наречен вятър, как върти
на младите брези листцата -
венец от порив и копнеж,
оронва сънените мисли
и иска ти се да го спреш,
но начин има ли измислен?!

Днес сигурно ще завали...
По облаците го долавям.
Тежат от дъжд. Ще се роди -
усещам мъничко остава.
И всяка капка ще цъфти
по бузите ни - теменуга...
Че пролет пак е. Ех, дали
ще бъде този път по-друга -

по-нервна някак и капризна,
ту слънце жарко, ту пък - студ?!
И зъзна в тънката си риза.
Сърцето дращи в морна гръд
въпроси хиляди, които
не дават нощем да заспят
очите ми и в бесен ритъм
по вените кънтят, кънтят...

Днес сигурно ще завали...