Mетличини и вино

 

диптих

1.

Часовникът -

безмилостен палач

завързал е ръцете

на копнежа

протегнати греховно

към небе

и готви се

без жал да ги отреже

Ще го спаси ли

плахото дете

което в нас живее

и се скита

То сините метличини

бере на

нежността ни уморена

и разпитва

Детето в нас -

изгубено дете

2.

Умората е

фина виолина

Настройваш струните и

привечер по здрач

с приятели

на чаша тъмно вино

Съдбата пък е опитен играч

Подхвърля зар -

шестица или двойка

Дали печелим

или губим -

все едно

Животът ни е

шит по нейна кройка

и няма отговор

на вечното - Защо

Метличини и вино -

нямо кино

****************

Капучино с мед

по здрач

Налей го горещо -

нека се извие дъхът

на мед и канела.

Сладко-стипчиво.

Към късните облаци

да си проправи път,

по който следобедът

уморен си отива.

Паралелни улици -

траверси на

скучаещ свят.

Глухарчета бледи

разменят си шапките

и летят пухчета

към небето

на моя град.

Наднича троскот

на паважа през дупките.

Аз съм черна далия

върху ревера на вечерта.

Коси на Горгони

люлеят ветровете.

Има в часовете

някаква гнила тъга

и чезне аромат

на умиращо цвете.

***********************

Два милиграма отрова

А змиите хапят,

когато се извие мистрал

и събере вълните,

състезаващи се в морето.

Приижда тиха,

привечерна жал.

Като нежен воал

ще погали небето

и в търкулнати кестени

лятото лик ще вгради -

бледи гравюри

за залезите далечни,

когато във джоба си

ще ги носят мъгли,

ще ги губят и плачат

и в сълзите им млечни

с перлен блясък ще трепкат

уморени тъги...

А змиите хапят, когато са слаби.

Нещо в кръвта ми

като камък тежи.

В блатата се давят

принцовете – жаби.

Трънче в петата

Трънче в петата

Аз съм счупена кукла

с уморена душа

и не съм Буратино,

нито даже Малвина.

Босонога се вмъквам

късно нощем в съня

на онез, за които

животът е кино

и по бузите пръсват

едри капки роса

от жълтите макове,

които им нося,

разтварят се устните,

лекичко - ей така,

но остават безмълвни,

не задават въпроси.

Само сутрин по изгрев

стъпкан мак ще дъхти

на далечна поляна,

окъпана в слънце.

В кафето и в чая

усмивка трепти,

разтворена бавно -

зрънце по зрънце

*****************

Мимикрия

Всеки знае по нещо
за другия
Играем мръсните
си игри
И се смеем
зад маските
Че боли някак си
да не личи

******************

Тясна змийска кожа

Събличаш ли си
кожата сега,
когато тясна ти е
и във транс се вие
една измислена,
неонова луна
над мислите ти змийски
и се крие
сред сенките
на счупени души?
Прорастват в тях канабис
и коприва.
През счупено
небето не блести,
в земя пустинна
радостта едва е жива
и ако я ухапеш,
ще кърви,
безсилна ще се влачи
и умира

Дали човешкото
дълбоко в теб
те спира?!

******************

Леко крива луна

Нещо крива си, скъпа,
тази сутрин
/като мен/
Казват - синя била си
този месец...
Нов, дълъг ден -
моят първи работен
/свърши отпускът, да,
чак не ми е
до вярване,
но така е - съдба/
А пък ти ми бледнееш.
Що така, бре душа?!
Недоспала си май че.
Ех, горката луна...
Цяла нощ си се скитала
по туй тъмно небе,
флирт с звездите и совите,
късно, нощно кафе
и над хората скитници-
блед неонов фенер
шансонно си трепкала
с дълги мигли, ма шер.
Пък сега се прозяваш май,
то и аз съм така,
късно снощи си легнах,
всъщност, беше към два,
а туй ранното ставане
си е същи кошмар,
като камък в обувката,
неочакван шамар.
Кафето изпи ли си?
Мойто аз съм почти
и е време за тръгване.
Ти недей се мръщи,
че след малко си лягаш.
Мен ме чака дъъъълъг ден.
Чао, шери. Да се стягаш.
Ииии... мисли си за мен.