вторник, 2 октомври 2012 г.

Трънче в петата


Трънче в петата

Аз съм счупена кукла
с уморена душа
и не съм Буратино,
нито даже Малвина.
Босонога се вмъквам
късно нощем в съня
на онез, за които
животът е кино
и по бузите пръсват
едри капки роса
от жълтите макове,
които им нося,
разтварят се устните,
лекичко - ей така,
но остават безмълвни,
не задават въпроси.
Само сутрин по изгрев
стъпкан мак ще дъхти
на далечна поляна,
окъпана в слънце.
В кафето и в чая
усмивка трепти,
разтворена бавно -
зрънце по зрънце
*****************
Мимикрия

Всеки знае по нещо
за другия
Играем мръсните
си игри
И се смеем
зад маските
Че боли някак си
да не личи
******************
Тясна змийска кожа

Събличаш ли си
кожата сега,
когато тясна ти е
и във транс се вие
една измислена,
неонова луна
над мислите ти змийски
и се крие
сред сенките
на счупени души?
Прорастват в тях канабис
и коприва.
През счупено
небето не блести,
в земя пустинна
радостта едва е жива
и ако я ухапеш,
ще кърви,
безсилна ще се влачи
и умира
Дали човешкото
дълбоко в теб
те спира?!
******************
Леко крива луна

Нещо крива си, скъпа,
тази сутрин
/като мен/
Казват - синя била си
този месец...
Нов, дълъг ден -
моят първи работен
/свърши отпускът, да,
чак не ми е
до вярване,
но така е - съдба/
А пък ти ми бледнееш.
Що така, бре душа?!
Недоспала си май че.
Ех, горката луна...
Цяла нощ си се скитала
по туй тъмно небе,
флирт с звездите и совите,
късно, нощно кафе
и над хората скитници-
блед неонов фенер
шансонно си трепкала
с дълги мигли, ма шер.
Пък сега се прозяваш май,
то и аз съм така,
късно снощи си легнах,
всъщност, беше към два,
а туй ранното ставане
си е същи кошмар,
като камък в обувката,
неочакван шамар.
Кафето изпи ли си?
Мойто аз съм почти
и е време за тръгване.
Ти недей се мръщи,
че след малко си лягаш.
Мен ме чака дъъъълъг ден.
Чао, шери. Да се стягаш.
Ииии... мисли си за мен.

2 коментара:

Unknown каза...

- Много фино и небрежно-елегантно рисуваш трънчета. Страхотно рисуваш ... БлагоВестЪ.

Unknown каза...

Радвам се, че ти харесва, Благо.
Здравей! :-)