събота, 20 октомври 2012 г.

Mетличини и вино

 
диптих

1.
Часовникът -
безмилостен палач
завързал е ръцете
на копнежа
протегнати греховно
към небе
и готви се
без жал да ги отреже
Ще го спаси ли
плахото дете
което в нас живее
и се скита
То сините метличини
бере на
нежността ни уморена
и разпитва

Детето в нас -
изгубено дете

2.
Умората е
фина виолина
Настройваш струните и
привечер по здрач
с приятели
на чаша тъмно вино
Съдбата пък е опитен играч
Подхвърля зар -
шестица или двойка
Дали печелим
или губим -
все едно
Животът ни е
шит по нейна кройка
и няма отговор
на вечното - Защо

Метличини и вино -
нямо кино
****************

Капучино с мед
по здрач


Налей го горещо -
нека се извие дъхът
на мед и канела.
Сладко-стипчиво.
Към късните облаци
да си проправи път,
по който следобедът
уморен си отива.
Паралелни улици -
траверси на
скучаещ свят.
Глухарчета бледи
разменят си шапките
и летят пухчета
към небето
на моя град.
Наднича троскот
на паважа през дупките.
Аз съм черна далия
върху ревера на вечерта.
Коси на Горгони
люлеят ветровете.
Има в часовете
някаква гнила тъга
и чезне аромат
на умиращо цвете.
***********************
Два милиграма отрова

А змиите хапят,
когато се извие мистрал
и събере вълните,
състезаващи се в морето.
Приижда тиха,
привечерна жал.
Като нежен воал
ще погали небето
и в търкулнати кестени
лятото лик ще вгради -
бледи гравюри
за залезите далечни,
когато във джоба си
ще ги носят мъгли,
ще ги губят и плачат
и в сълзите им млечни
с перлен блясък ще трепкат
уморени тъги...
А змиите хапят, когато са слаби.
Нещо в кръвта ми
като камък тежи.
В блатата се давят
принцовете – жаби.


Няма коментари: