диптих
1.
Часовникът
-
безмилостен
палач
завързал
е ръцете
на
копнежа
протегнати
греховно
към
небе
и
готви се
без
жал да ги отреже
Ще
го спаси ли
плахото
дете
което
в нас живее
и
се скита
То
сините метличини
бере
на
нежността
ни уморена
и
разпитва
Детето
в нас -
изгубено
дете
2.
Умората
е
фина
виолина
Настройваш
струните и
привечер
по здрач
с
приятели
на
чаша тъмно вино
Съдбата
пък е опитен играч
Подхвърля
зар -
шестица
или двойка
Дали
печелим
или
губим -
все
едно
Животът
ни е
шит
по нейна кройка
и
няма отговор
на
вечното - Защо
Метличини
и вино -
нямо
кино
****************
Капучино
с мед
по
здрач
Налей
го горещо -
нека
се извие дъхът
на
мед и канела.
Сладко-стипчиво.
Към
късните облаци
да
си проправи път,
по
който следобедът
уморен
си отива.
Паралелни
улици -
траверси
на
скучаещ
свят.
Глухарчета
бледи
разменят
си шапките
и
летят пухчета
към
небето
на
моя град.
Наднича
троскот
на
паважа през дупките.
Аз
съм черна далия
върху
ревера на вечерта.
Коси
на Горгони
люлеят
ветровете.
Има
в часовете
някаква
гнила тъга
и
чезне аромат
на
умиращо цвете.
***********************
Два
милиграма отрова
А
змиите хапят,
когато
се извие мистрал
и
събере вълните,
състезаващи
се в морето.
Приижда
тиха,
привечерна
жал.
Като
нежен воал
ще
погали небето
и
в търкулнати кестени
лятото
лик ще вгради -
бледи
гравюри
за
залезите далечни,
когато
във джоба си
ще
ги носят мъгли,
ще
ги губят и плачат
и
в сълзите им млечни
с
перлен блясък ще трепкат
уморени
тъги...
А
змиите хапят, когато са слаби.
Нещо
в кръвта ми
като
камък тежи.
В
блатата се давят
принцовете
– жаби.
Няма коментари:
Публикуване на коментар